Предложение: Без еврофондове за държавите, които отказват да приемат бежанци

Понеделник, 06 Ноември 2017 15:16 Написана от  Публикувана в ВСС

Европейският комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Юрова предлага да има "по-тясна връзка" между спазването на правилата на Европейския съюз (ЕС) по въпросите за миграцията и достъпа до средства от Кохезионния фонд,

съобщава сайтът EUobserver.

В своя реч чешката еврокомисарка очертава начина, по който изпълнителният орган на ЕС може да гарантира върховенството на закона в Европейския съюз. "Трябва да използваме по-добре средствата на ЕС за поддържане на върховенството на закона. По мое лично мнение, трябва да обмислим създаването на по-голяма зависимост между върховенството на закона и Кохезионния фонд", коментира Юрова в Хелзинки.

Изказването на Юрова във Финландия изглежда е насочено към Полша, Унгария и другите по-бедни държави от Централна и Източна Европа. То, обаче, противоречи на неотдавнашните изявления на председателя на Европейската комисия (EК) Жан-Клод Юнкер, който каза, че свързването на средствата за развитие с политическото спазване на изискванията би било "отрова за континента", коментира изданието.

Коментарът на Юрова беше предизвикан от отказа на Унгария и Полша да приемат бежанци по схемата на Европейската комисия за тяхното разпределение. Според еврокомисаря, ако съдебната система в една държава не работи, това означава, че съдебната система в целия ЕС не работи. "Съдебната система в ЕС е като верига от коледни светлини. Когато една угасне, другите спират да светят", заявява още еврокомисарят по правосъдие.

Подходът на Юрова има поддръжници сред богатите държави-членки на ЕС, включително Швеция, чийто министър-председател Стефан Льовен неотдавна каза, че паричните средства трябва да бъдат отклонени от държави, които отказват да се съобразят с ценностите на Съюза: "ЕС не е проект, в който можем да си избираме правата и задълженията. ЕС не е и машина за отпускане на пари, която раздава пари, без да има условия за това".

По-рано тази година Германия представи подобно предложение, като каза, че Брюксел трябва да разгледа възможността за задържане на средства от Кохезионния фонд от тези държави-членки, които нарушават правилата. От Берлин заявиха: "Трябва да се проучи възможността за обвързване на получаването на средства от Кохезионния фонд на ЕС със спазването на основните принципи на правовата държава".

Бившият френски президент Франсоа Оланд разгневи източноевропейските лидери, като предложи същото. Наследникът на поста Еманюел Макрон, заклет европейски федералист, иска да обвърже получаването на финансиране от Кохезионния фонд с приемането на неговия план за общ корпоративен данък в целия ЕС.

Бившият италиански премиер Матео Ренци, който вероятно ще бъде преизбран през следващата година, призова финансирането от Кохезионния фонд да бъде обвързано с квоти за приемането на бежанци. В момента Италия е една от държавите-членки с най-висок миграционен натиск.

Всички тези планове, обаче, срещат твърдата съпротива от страна на Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Унгария и Словакия, които са и най-големите получатели на средства от фондовете на ЕС. "Ние не можем да бъдем изнудвани под заплаха, че част от средствата от ЕС ще бъдат орязани като наказание, защото не сме съгласни с принудителното преместване на мигранти от Северна Африка и Близкия изток", посочи полският премиер Беата Шидло.

През октомври в София се проведе граждански диалог на тема "Крепостта Европа? Миграция и сигурност в ЕС", където от изявлението на европейския комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданство Димитрис Аврамопулос стана ясно, че Брюксел предлага реформа на достъпа на мигранти до Съюза. Става въпрос за извършването на предварителни проверки за допустимост на бежанците още на външните граници на ЕС, където да се изградят и т.нар. "горещи точки", които да се строят и управляват от общоевропейски гранични служби.

Подобен сценарий, в който службите решават дали даден мигрант има право изобщо да кандидатства за бежански статут на границата на Европа, може да има негативен ефект в България. Причината е, че при потенциално повторение на бежанската криза от 2015 г. може временно да се създадат условия за натрупване на голямо количество чужди граждани, без право на статут, които ще трябва да бъдат експулсирани към собствените си страни. А това не винаги става бързо и лесно.

Материалът е препечатан от "Правен свят"

Оставете коментар