Министерството на правосъдието ще трябва да изплати 98 600 хил. лв. като обезщетения на пострадали от бавно правосъдие само за вторите три месеца на годината. Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на правосъдното министерство,

Специални разузнавателни средства (СРС), агентурна мрежа от нещатни сътрудници и оперативно-издирвателна дейност са сред инструментите, които влизат в битката с корупцията по високите етажи на властта.

Не зная да е разкрито нито едно от знаковите убийства на прехода. Това призна в студиото на БТВ тази сутрин Нестор Несторов - градски прокурор на София през 90-те и два пъти член на ВСС.

Съюзът на съдиите в България, който е и най-голямата активно действаща професионална организация на съдии, изпрати две обръщения до президента Румен Радев да наложи вето на току-що приетите Закон за съдебната власт /ЗСВ/ и Наказателно-процесуален кодекс /НПК/.

Бившият депутат от ГЕРБ Живко Мартинов е сринат психически след скандала „Суджукгейт”. Това обявиха тази сутрин в ефира на БТВ адвокатите му – Виктор Михайлов и Христо Ботев.

32-годишен мъж, осъден да остане цял живот без шофьорска книжка заради катастрофа с жертви, е един от двамата помилвани от вицепрезидента Илияна Йотова от началото на мандата ѝ, пише в. "Сега". Тя е опростила само лишаването му от свидетелство за управление на МПС.

Вчера късно вечерта от Гърция се прибра Иво Богданов който прекара 7 години в гръцки затвор за убийство, което не е извършил. Братята Иво и Константин Богданови от Монтана лежаха невинни зад решетките за убийството на полски гражданин.

50 души са осъдени за извършване на документни престъпления във Варненско през последната година. Това сочат данните на Териториално статистическо бюро – Североизток, по отношение на извършени престъпления, обвиняеми и осъдени лица в областта през 2016 година, предаде  Радио „Фокус“ – Варна. Според статистиката, 44 лица са осъдени за престъпления против стопанството, 33 – за престъпления против брака, семейството и младежта. За престъпления против реда и общественото спокойствие са осъдени 15 лица.

Броят на осъдените мъже през годината е 1 205 или 93.1% от общия брой на осъдените лица. С най-висок брой и относителен дял са мъжете с влязла в сила присъда във възрастовата група 30 – 39 години – 32.6% от общия брой на осъдените мъже. Осъдените жени са 89 като най-голям е делът им във възрастовата група 30 – 39 години – 28.1% от общия брой на осъдените жени, отчитат от Териториално статистическо бюро – Североизток. В структурата на осъдените лица по наложени наказания най-голям е относителният дял на лишените от свобода. През 2016 година те са 1 094 или 84.5% от общия брой на осъдените лица. Наказанието „пробация“ е наложено на 142 лица, „глоба“ – на 54 лица (4.2%), а „обществено порицание“ – на 4 лица.

Народните представители приеха на второ четене промени в Закона за съдебната власт, според които съдии, прокурори и следователи, докато заемат длъжността си, могат да получават възнаграждения за научна и преподавателска дейност, предаде  Агенция „Фокус“.

Делата за корупция по високите етажи на властта вече ще са подсъдни на Специализирания наказателен съд (СНС). Това гласуваха днес окончателно депутатите и приеха на второ четене пакет от над 100 изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), пише сайтът "Правен свят". Според приетата промяна делата за над 40 престъпления - от подкуп през безстопанственост, до престъпление по служба и пране на пари, ако са извършени от лица, обособени в 10 групи (от депутати до зам.-кметове на райони  - виж карето), ще се гледат от СНС.

"За" промяната на подсъдността гласуваха 79 народни представители, 38 бяха "против", а един се въздържа.

Дискусията по този въпрос откриха от БСП, като заявиха, че няма да  подкрепят изменението, тъй като предвижда специализация не по материя, а според длъжността на обвиняемия. "Имам чувството, че някой се стреми да създаде работа на СНС", каза Димитър Стоянов от левицата. А съпартиецът му Явор Божанков заяви, че има риск това изменение да бъде обявено за противоконституционно. И коментира: "Този списък с длъжности може да бъде допълван до безкрайност, но когато става дума за наказателното право, това не звучи много сериозно".

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов отговори: "Ние смятаме, че това законодателно решение съответства на Конституцията и е съобразено с решение 10/15.11.2011 г. на КС. В него КС подробно е изследвал учредяването на СНС". Той цитира следния пасаж от решението: "Критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението. Вторият критерий е вече използван при определяне подсъдността на военните съдилища и на Софийския градски съд, който разглежда като първа инстанция и делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет съгласно неоспорения чл. 35, ал. 3 НПК". И заключи: "Ние не търсим работа на СНС, а търсим специализация".

Крум Зарков от БСП заяви: "Практиката показва, че сега в този списък от длъжности и престъпления нещо периодично ще се допълва или ще се маха. Досега нещата бяха ясни - този съд беше специализиран в една отделна материя, а сега нещата се размиват и се съмнявам, че това ще е от полза". А съпартиецът му Филип Попов коментира, че се подхожда много казуистично.

Оттеглено предложение

И тогава дойде ред да се гласува друго предложение за нов текст в НПК, с което се регламентират по-дълги срокове за разследване на делата, подсъдни на спецсъда, както и по-дълг срок на мерките за процесуална принуда, които постановява. И Зарков отново взе думата като заяви, че сега той ще цитира решението на КС, защото според него тук вече се нарушава Конституцията. "Особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е на първо място той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуални закони, които прилагат общите съдилища и на второ място – условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система", изчете депутатът от парламентарната трибуна.

Тогава Данаил Кирилов заяви, че с колегите му оттеглят този текст и призова депутатите от ГЕРБ да гласуват "въздържал се" по него. "Като вносител на този текст го оттеглям, за да не заразяваме с аргумент за противконституционност едно правилно решение", каза той.

Преди това обаче народните представители вече бяха приели друга промяна, с която в чл. 63 НПК предвидиха: "Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 411а, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и повече от една година - в останалите случаи". Така по предложение на Филип Попов се наложи да отменят тази разпоредба, за да не остава съмнението, че СНС ще работи по специални правила.

Нова презумпция

Друго изменение в чл. 63 НПК също предизвика дискусия. С него беше предвидена нова презумпция в ал. 2, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако обвинението му е повдигнато при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, т.е. задочно. Тя беше приета със 77 гласа "за" и 42 гласа "против", които бяха на депутатите от левицата.

Крум Зарков изрази позицията на БСП срещу новия текст. "Отсъствието на обвиняемия може да бъде прието като реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление и да доведе до задържането му под стража, а той може въобще да не знае за обвинението", обясни той. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов припомни, че това изменение е предизвикало сериозна дискусия и в комисията. "Иде реч за следното - ако лицето отсъства и му е повдигнато обвинение задочно, това означава ли допускане на предположение за наличието на риск то да се отклони от наказателно преследване, респективно такъв риск, който да обоснова налагането на мярката "задържане под стража". Нашата позиция беше, че това допускане е обосновано. Позицията на Върховния касационен съд беше, че всеки конкретен случай трябва да се преценява самостоятелно  и не следва да се допуска още една презумпция", каза той. И се обърна към депутатите: "Оставяме вие да прецените. Аз смятам, че ако се повдига обвинение задочно, това, че лицето бере ягоди в Англия е индиция, че има опасност то да се отклони от обвинението и евентуално от наказание".

"Разбирам логиката, но не мога да я приема, тъй като презумпцията, която се създава е много тежка. Този човек може да е напълно невинен", репликира Крум Зарков.

От БСП се противопоставиха и на промяната в чл.127 НПК, с която ревизионните актове и докладите на АДФИ се признават за писмени доказателствени средства с уговорката, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните в тях. Изменението беше прието с 91 гласа "за", 32 "против" и три "въздържал се".

Дискусия предизвика и промяната в чл.227, ал.5 НПК, приета днес окончателно от депутатите. В новия ѝ вид разпоредбата гласи: "Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 му назначава резервен защитник, независимо от упълномощаването". Като Филип Попов и Димитър Стоянов от БСП изразиха съмнение, че задължителното назначаване на резервен адвокат при предявяването на обвинението може да затрудни организирането на адекватна защита на обвиняемия.

С 99 гласа "за", нито един "против" и 22 въздържали се депутатите окончателно приеха нова глава в НПК "Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание". С нея се въвежда задължително разпоредително заседание, на което се преклудира възможността за връщане на делото на прокуратурата заради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза.

Кои нарушения са съществени и отстраними

Най-голям дебат предизвика новият текст на чл.249, ал. 4. С него се дава определение за това кои нарушения, допуснати при разследването, са съществени и отстраними. В НПК беше записано, че те са такива, "когато са нарушени правата на - обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55 ал. 3 когато не владее български език; -  пострадалия или на неговите наследници – да бъде уведомен за  образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език".

Пенчо Милков от БСП заяви, че в НПК не трябва да се залага априори кои нарушения са съществени и отстраними, а преценката трябва да се остави както и досега на съда за всеки конкретен случай. "Предлаганата редакция повтаря Тълкувателно решение №2/2002 на ОСНК на ВКС. То беше прието, за да преодолее случаите, когато съдилищата неоснователно връщаха на досъдебното производство за нарушения, които не са съществени или такива, които са отстраними и на съдебна фаза", каза Димитър Лазаров от ГЕРБ. А Данаил Кирилов попита: "Какъв е проблемът да кодифицираме критериите, както са посочени в тълкувателно решение №2/2002 г.?"

Парламентът прие окончателно и новите правила за ускоряване на производството, които заменят действащата глава 26 от НПК, която позволяваше по искане на обвиняемия делото да бъде внесено в съда след изтичането на определени срокове. Сега се въвежда възможност за ускоряване и на съдебната фаза. И в двата случая съдът, съобразно сложността на делото и ако установи, че е налице неоправдано забавяне, определя подходящ срок за извършване на действията.