Решение на ВКС може да отмени гражданската конфискация Избрана

Понеделник, 03 Декември 2018 11:16 Написана от  Публикувана в Съд

Всеки момент се очаква да излезе тълкувателно решение на Гражданската колегия на съда, оглавяван от Лозан Панов. То може да доведе до прекратяване на дела за милиони срещу бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, издателя Иво Прокопиев, ексдепутата Христо Бисеров,

бившия министър Трайчо Трайков.

Какво ще стане с над 315-те дела за отнемане на имущество за милиони левове? Правната общност се пита от дни, тъй като Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), чийто ръководител е Лозан Панов, е на път да отмени гражданската конфискация, ако наказателното производство срещу човека, чието имущество е на прицел, е прекратено. Решението вече е взето, но ще бъде оповестено официално, след като го подпишат всички съдии от колегията.

Гражданска конфискация съществува у нас от 2012 г. Тогава бе приет първият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Задължителните условия да тръгне дело за конфискация са да има повдигнато обвинение и разминаване между доходи и имущество повече от 150 000 лв. за последните 10 г. По силата на този закон в съда бяха внесени 315 иска. Сред тях са исковете за отнемане на имущество на банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев, бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков, бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, искът срещу когото е за близо половин милион лева, бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Те са за милиони, а срещу Цветан Василев и семейството му - за рекордните 2 млрд. лв. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург.

Едно подобно дело продължава между 3 и 5 г., обясни шефът на териториалния клон на комисията "Антикорупция" във Велико Търново Николай Колев.

Нагласата на мнозина от съдиите е, че след прекратяване на наказателното преследване не може да се води дело за отнемане на имуществото. Според юристи това важи и когато човекът е оправдан на всички съдебни инстанции. Подобен е случаят с бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Той бе оправдан за пране на пари, но срещу него се води дело за отнемане на къща и гараж в Долна баня.

Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища. Как обаче ще го третират адвокатите пред магистратите, тепърва ще се разбере. Дали то ще засегне двайсетина дела или много повече, е въпрос на време. Тълкувателното дело във ВКС бе образувано по искане на Четвърто гражданско отделение на 8 юли 2016 г. Тогава съдиите спряха дело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). От януари тя е преименувана в КПКОНПИ.

Делото беше срещу определение на Софийския апелативен съд, с което се прекратяваше производство за конфискация на имущество на шефа на смяна в митница Гюешево Атанас Манчев. Неговата история е от май 2013 г. Той е задържан с трима колеги за 100 евро подкуп. Разследването е прекратено на 28 август 2014 г. Обвинението обаче става причина КОНПИ да започне проверка на имуществото му. Искът за отнемане е внесен в съда, когато Манчев вече не е обвиняем.

Върховните съдии имат различни виждания. Според едни, когато наказателно дело е прекратено, не може да се води и дело за конфискация. Според други юристи обаче това не е пречка. Ако ВКС приеме, че при прекратено наказателно разследване не може да се води дело за отнемане, освен че ще има прекратени дела за милиони, комисията трябва да извършва проверките по-бързо. Сега срокът по закон е 1 година. Истината е, че откакто през 2012 г. бе въведена гражданската конфискация, юристи спорят "за" и "против". Един от адвокатите, които напълно я отхвърлят, е Георги Атанасов. Извън професионалната му позиция известният юрист е ангажиран с тази тема, тъй като защитава и клиенти като издателя и бизнесмен Иво Прокопиев и бившия министър Трайчо Трайков по делата, които КПКОНПИ води срещу тях.

Освен гражданска у нас съществува още наказателна, предвидена в Наказателния кодекс. До момента са написани три закона, два вече са отменени. 6 г. след приемането на първия закон за отнемане на имущество. Първият закон е от 2005 г. и става известен като закона "Петканов". По него работи комисията, която бе известна като "Кушлев", на името на своя първи председател проф. Стоян Кушлев. Според този закон делото за отнемане може да започне само след влязла в сила присъда. "Това води до известно забавяне във времето, през което активите са блокирани, като не е ясно дали ще се води дело за отнемане, защото то зависи от изхода на наказателното дело", обясни Николай Колев. Вторият закон е от 2012 г. и с него за първи път се въведе гражданска конфискация. Това значи, че и когато човек е оправдан, срещу него може да започне дело за отнемане, ако има разминаване между доходи и имущество.

Според доклад на ЕК от 21 декември 2016 г. европейските държави се делят на 3 групи по отношение на конфискацията. В 12 от тях има класически подход - имущество се отнема при присъда. Като в някои има и конфискация без присъда, но ако разследваният се укрива например. В други 8 държави има форми на наказателна конфискация, която не се основава на присъда, но в случай на смърт на подсъдимия. Наказателният съд може също да конфискува имущество, когато е убеден, че то е плод на престъпление.

В други 7 държави има гражданска или административна конфискация, неоснована на присъда. В доклад на Евроджъст от април 2013 г. България, Ирландия, Италия, Словения, Словакия и Великобритания са въвели система за гражданска конфискация, според която процедурата започва от държавата срещу имуществото и не би могла да се смята за наказание. Естония е въвела вариант на този модел.

833 иска за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 094 224 495,63 лв. е внесла комисията "Антикорупция", както е известна КПКОНПИ. "Обикновено едно дело продължава между три и пет години на трите инстанции", обясни Николай Колев. 518 са исковете, които са по първия закон, който е известен като закона "Петканов" и действа от 2005 до 2012 г. Те са на стойност 433 990 372,31 лв. По него дело за конфискация започва след осъдителна присъда на три инстанции. По този закон се иска отнемане на имущество за 23 млн. лв. на Евелин Банев-Брендо и роднините му например.

По втория закон, който е от 2012 до януари 2018 г., исковете са 315 и са на стойност 2 660 234 123,32 лв. Сумата е толкова голяма заради делото за отнемане на имуществото на банкера Цветан Василев. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург дали може да има дело за конфискация без влязла в сила присъда. На това основание са спрени още 2 дела, уточниха от КПКОНПИ. Две от тях се гледат от съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд, която отправи запитването.

Гражданите обаче също водят дела слещу комисията, когато нейните претенции са отхвърлени от съда. Досега комисията е платила обезщетения за над 1,6 млн. лв. През 2011 г. сумата е 67 784 лв. През 2012-а скача до 165 105 лв. Година по-късно - 2013-а, е 150 616 лв. През 2014-а е 155 028 лв., а през 2015-а набъбва до 376 883 лв. Най-голямата сума е през 2016 - 1 168 839 лв. През миналата почти достига половин милион - 416 327 лв. От началото на тази година е 160 774 лв.
Материалът е препечатан от вестник "24 часа"

Оставете коментар