ВКС потвърди 4 - годишната присъда на британския футболен фен, убил абитуриент в София

Вторник, 10 Юли 2018 12:01 Написана от  Публикувана в Съд

Върховният касационен съд потвърди 4-годишната присъда на британеца Мейсън Кристофър, който уби 18-годишния абитуриент Емил Ботев в столичния квартал "Горубляне" преди четири години. Решението на върховните магистрати е окончателно.

 

Мейсън бе арестуван веднага след кръвопролитието, което се разигра вечерта на 10 юни 2014 г. в двора на училището в столичния кв. "Горубляне". Тогава момчета от квартала и група от близкия кв. "Дружба" се скарали и сбили заради безобиден спор. Емил се включил в мелето, за да помогне на своите приятели. Чужденецът извадил нож и го наръгал няколко пъти в сърцето и корема. Емил, който наскоро бил абитуриент, е откаран в болница, където по-късно издъхнал от раните си.

Веднага след кръвопролитието приятелите на Емил изразиха притеснението си, че съдбата на Мейсън може да е същата като на сънародника му и фен на "Ливърпул" Майкъл Шийлдс. В нощта на 29 срещу 30 май 2005 г. той счупи с голям камък черепа на бармана Мартин Георгиев в Златни пясъци. За щастие младият мъж оцеля, но от стреса съпругата му роди преждевременно. Шийлдс бе осъден на 10 години затвор и да плати на Георгиев обезщетение от 200 000 лв. Издължаването на сумата бе условие той да излежи присъдата в родината си. Шийлдс го направи и бе прехвърлен да лежи в британски затвор. Там лежа едва две години и през 2009 г. беше помилван от тогавашния правосъден министър Джак Стро.

За разлика от Шийлдс, който бил в България на почивка, Мейсън Кристофър живеел у нас от няколко години. Той имал статут на продължително пребиваващ у нас и регистрацията му била във врачанско село. От известно време обаче британецът се преместил в столичния кв. "Дружба". Изкарвал пари като правел татуировки. Според запознати, на Острова той бил осъждан два пъти за футболно хулиганство. Заради това имал забрана за посещение на мачове и дори бил издирван от тамошното правосъдие. Твърди се, че носел и фалшива лична карта.

Ето и фактологията, съобщена от ВКС, според която българското правосъдие дава на Мейсън Кристофър четири години лишаване от свобода за убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана:

С Решение № 168/04.07.2018 г. по наказателно дело № 591/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 623/2017 г. на Апелативен съд – София (САС). Решението е окончателно.

Във ВКС е получено уведомление, че се предприети действия за изпълнение на наложеното на Мейсън Кристофър наказание.

Касационното производство пред ВКС (трето поред) е инициирано по касационен протест и касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци само относно наказателно-осъдителната част на решението от 13.03.2018 г. на САС. С него въззивният съд потвърждава присъдата от 06.03.2015 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Кристофър е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК – убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана (в училищен двор в квартал "Горубляне") и е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 4 години. С решението на САС присъдата е отменена в частта относно определеното място за изтърпяване на наказанието и са увеличени размерите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди за всеки един от гражданските ищци на по 100 000 лв., както и присъдената държавна такса върху уважените части от гражданските искове в размер на 8 000 лева.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на държавното обвинение не поддържа подадения касационен протест.

По отношение на посочените в жалбите съществени процесуални нарушения тричленният състав на ВКС приема, че доказателствената дейност на въззивния състав е напълно съобразена с дадените от предходните състави на ВКС указания. Съдът е проявил необходимата процесуална активност относно провеждане на разпити на ключови за делото свидетели, на вещи лица, изготвили съдебно-психиатричната и психологична експертиза; приел е и тройно съдебно-медицинско експертно заключение във връзка с броя, вида и характера на телесните увреждания на пострадалия, механизма на причиняването им, взаимното положение на телата на извършителя и потърпевшия, както и възможността последният да извършва активни движения след нанасяне на отделните наранявания. Въззивният съд е формирал законосъобразен извод относно фактологията, установяваща авторството на извършеното деяние, и е изложил съответни мотиви.

По отношение на оплакването за нарушение на материалния закон съдебният състав на ВКС напомня, че във връзка с приложението на института на неизбежната отбрана е налице константна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изцяло. В мотивите на оспорваното решение се съдържа обстойно изложение относно предприетото по отношение на подсъдимия нападение, противоправната природа на същото, необходимостта и законосъобразността на реализираните от него действия по самоотбрана в съпоставка с интензитета и характера на нападението.

Върховните съдии приемат напълно изложената от САС аргументация относно приложението на закона. В мотивите им пише, че поведението на подсъдимия при нанасяне на телесните увреди в уязвими части на тялото е било умишлено, както твърди частното обвинение, но това не води до оспорване приложението на чл. 119 от НК (убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана). Тази разпоредба позволява наличие на умисъл на действията при осъществяване на активна защита срещу непосредствено противоправно нападение, в конкретния случай срещу личността на дееца.

По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание съдебният състав на ВКС приема, че доводът за наложеното наказание, развит в жалбите на частните обвинители, е с оглед оспорване на квалификацията на деянието на фона на предявено единствено искане за осъждане на Мейсън Кристофър за извършено от него престъпление по чл. 115 от НК (убийство). В такъв план са разсъжденията по жалбите относно лошата личностна характеристика на дееца и носения от него нож, който не можело да се приеме за ползване само при необходимост. В такъв план следва да се разсъждава и относно финалната претенция по прокурорския протест – да се наложи наказание при спазване на разпоредбата на чл. 54 от НК за осъществено деяние по чл. 115 от НК. В съдебното решение пише, че липсва самостоятелно посочено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК (за явна несправедливост на наложеното наказание), което да бъде обмисляно с оглед приетата квалификация по чл. 119 от НК.

Оставете коментар