АСпНС намалил гаранцията на обвиняем 40 пъти Избрана

Вторник, 10 Април 2018 08:49 Написана от  Публикувана в Съд

В края на януари т.г. общественото внимание бе приковано от поредната акция на прокуратурата и службите в Медицинския университет в София. Разследващите обявиха, че е разкрита схема за фиктивен прием на чуждестранни студенти,

с която граждани на арабски държави са получавали възможност да влизат у нас, а оттам и в страни от Европейския съюз. Обвинения бяха повдигнати на шестима души, сред които и бившият ректор на МУ проф. Ваньо Митев. При извършените обиски в дома на един от участниците в схемата в стерилизатор бяха открити 100 000 лв. Разследвано лице бе заплашило прокурорите и антимафиотите с думите: "Ще плачете с кървави сълзи". Прокуратурата наложи парични гаранции в размер на по 200 000 лв., които по-късно бяха потвърдени от Специализирания наказателен съд. Част от обвиняемите са внесли сумите, но оказва се други - не.

Трима от отказалите да платят парични гаранции са студентът от арабски произход с британски паспорт Абдул Разак и семейство София и Анастас Циканделови. Именно Циканделов е лицето, което е заплашвало разследващите при извършването на обиски, за което по-късно им се извини в интервюта. В средата на март Разак и Циканделови са призовани от органите на разследването, за да се изясни причината за невнасянето на сумите по паричните гаранции. Обвиняемите обяснили, че размерът на гаранциите им е непосилен. Заради извършеното нарушение прокуратурата е поискала на основание чл.61, ал.5 от НПК, а Специализираният наказателен съд е наложил домашен арест на тримата обвиняеми. Решението е обжалвано.

На 27 март 2018 г. Първи състав на Апелативния специализиран наказателен съд (Петя Колева, Димчо Георгиев и Даниела Врачева) разглежда исканията на Разак и Циканделови за налагането на по-леки мерки за неотклонение. Тримата настояват за подписка или парична гаранция в минимален размер. Въззивният състав намира определението на СпНС за незаконосъобразно и необосновано и намалява размера на паричната гаранция на Разак с цели 40 пъти. Така арабският студент с британски паспорт вместо 200 000 лв. ще трябва да плати, за да е на свобода, само 5000 лв. На Анастас Циканделов е наложена гаранция в размер на 20 000 лв. или 10 пъти по-ниска, а на съпругата му София Циканделова – 50 000 лв. или четири по-ниска гаранция, спрямо първоначално наложената и потвърдена от Специализирания съд.

Съдиите Колева, Георгиев и Врачева мотивират отмяната на домашния арест и драстичното намаляване на размера на паричната гаранция на Разак с мотива, че студентът няма роднини в България. "С мярка за неотклонение "домашен арест" той не би могъл да задоволява най- елементарните си ежедневни нужди, свързани с набавяне на храна. Наред с това неговото участие в деянието е значително по-малко от това на останалите обвиняеми. Това обстоятелство няма как да не бъде съобразено при определяне на вида на мярката за процесуална принуда, която следва да бъде приложена спрямо него. Освен това Разак е студент редовна форма на обучение и няма кога да работи, за да получава доходи, с които да плати определената му гаранция в размер на 200 000 лв.", смятат магистратите, които се позовават и на събраните сведения, че обвиняемото лице няма МПС, няма недвижим имот, а живее в студентско общежитие и е декларирал едва 530 лв. и 850 британски паунда. Идентични са мотивите за намаляването на гаранцията и на Циканделови, които въпреки реализирането на добри доходи, видно от декларациите пред НАП, притежаването на недвижимости, автомобили и банкови сметки в различни банки, определените им гаранции от по 200 000 лв. на човек, били практически неизпълними. Определението е окончателно и би трябвало да е изпълнено преди Великденските празници. Окончателно трябваше да е и определението на Специализирания съд от края на януари 2018 г., когато паричните гаранци от по 200 000 лв. на тримата обвиняеми са били потвърдени. С решението на съдиите Колева, Георгиев и Врачева, обаче, участниците в организираната престъпна група намират далеч по-евтин начин да са на свобода.

"Правен свят" се обърна към специалисти по наказателно право, според които АСпНС не е имал основание да се произнася по вече определения размер на паричната гаранция. Според тях, неправилно въззивният съд е приложил реда за контрол на първоначална взета мярка "Задържане под стража", респ. "Домашен арест", като по този начин е излязъл извън пределите на въззивната проверка.

Експертите по наказателно право считат, че не може да се постави знак за равенство между производството, протичащо по реда на чл.61, ал.5, във връзка с чл.62, ал.2, във връзка с чл.64, ал.1 от НПК и това по чл.66, ал.1, във връзка с чл.65, ал.1 от НПК така, както не може да се приравнят процесуалните последици за обвиняемото лице от неизпълнението на окончателен съдебен акт или от неговото нарушаване. Практическото приравняване на горепосочените последици обезсмисля "окончателността" на определението на първостепенния съд и прави излишно разграничаването на недобросъвестното невнасяне на парична гаранция от нейното нарушаване. Аналогично, не може да се приравни неприключила на практика процедура по вземането на първоначална мярка задържане под стража или домашен арест с процедурата по нейния съдебен контрол по чл.65 от НПК. Това е така, защото при постановяването на окончателното определение, с което е взето отношение досежно размера на мярката за неотклонение парична гаранция е преценено веднъж, че нейното внасяне от обвиняемото лице е възможно и в най-пълна степен би обезпечило законосъобразното провеждане на съдебното производство, съобразно целите по чл.57 от НПК.

Експертите дори смятат, че така възприетият подход от Първи въззивен състав на АСпНС при осъществяване на контрол по изменението на мярката за неотклонение парична гаранция в домашен арест, води до промяна на смисъла на законодателната уредба относно взетата от орган на досъдебното производство мярка за неотклонение парична гаранция, посочена в чл.61, ал.З от НПК. Видно от съдържанието на посочената разпоредба, контролът върху нея е едностепенен - "съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно", т.е. в настоящата хипотеза, веднъж определен, размерът на паричната гаранция не може да бъде променян, само може да бъде взета от съда по-тежка мярка за неотклонение, защото съответно прилаганата въззивна процедура по чл.62, ал.2 от НПК е свързана с чл.64 от НПК и законовите предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК за вземане на първоначална мярка "домашен арест".

Доколко с действията си Първи въззивен състав на АСпНС е излязъл извън пределите на законодателната уредба, със сигурност би могла най-точно да установи проверка на Инспектората към ВСС, стига такава да бъде извършена.

Фактите показват, че това не е първото решение на този съдийски състав, което предизвиква нееднозначен отзвук. В средата на февруари Първи въззивен състав на АСпНС възстанови на поста кмета на Септември Марин Рачев, който само няколко дни преди това бе отстранен от поста по искане на Специализираната прокуратура.

През октомври 2017 г. съдийската колегия на ВСС отказа да накаже Даниела Врачева от Апелативния специализиран наказателен съд заради казуса с бившия кмет на Галиче Ценко Чоков. Предложението на дисциплинарния състав бе тя да бъде наказана с намаляване на заплатата с 10 на сто за 6 месеца, но то бе отхвърлено единодушно от всички членове на колегията. В гласуването не участва председателят на ВКС Лозан Панов, който бе вносител на предложението.

Материалът е препечатан от "Правен свят"

Оставете коментар