Разследването на престъпления оправдава достъпа до електронни съобщения, стига да не се накърнява правото на личен живот Избрана

Четвъртък, 03 Май 2018 16:36 Написана от  Публикувана в Акценти

Съгласно Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации държавите членки могат да ограничат правата на гражданите, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество,

за да гарантират националната сигурност, отбраната, обществената безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система.

Казусът

В рамките на разследване на грабеж на портфейл и мобилен телефон испанската съдебна полиция отправя до съдия-следователя искане да ѝ предостави достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с откраднатия мобилен телефон през период от 12 дни, считано от деня на грабежа. Съдия- следователят отхвърля това искане по-специално със съображението, че деянията, довели до наказателното разследване, не представляват "тежко" престъпление — т.е. съгласно испанското право престъпление, което се наказва с лишаване от свобода над пет години — като в Испания достъпът до идентификационните данни всъщност бил възможен само за този вид престъпления. Ministerio Fiscal (испанската прокуратура) обжалва това решение пред Audiencia Provincial de Tarragona (съд на провинция Тарагона, Испания).

В решения Digital Rights и Tele2 Sverige Съдът е използвал понятието "тежки престъпления", за да прецени законосъобразността и пропорционалността на намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, както и в правото на защита на личните данни; тези две права са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Audiencia Provincial de Tarragona посочва, че след приемането на решението на съдия- следователя испанският законодател е въвел два алтернативни критерия за определяне на тежестта на престъплението, при която запазването и оповестяването на лични данни са разрешени. Първият е материалноправен критерий, който е свързан с терористични престъпления и престъпления, извършени в рамките на престъпна организация. Вторият е формално-нормативен критерий, който определя минимален праг от три години лишаване от свобода. Испанската юрисдикция подчертава, че този праг може да обхване огромното мнозинство от наказателни квалификации. Ето защо Audiencia Provincial de Tarragona иска от Съда да установи как се определя тежестта на престъпленията, над която накърняването на основните права може да бъде обосновано — от гледна точка на горепосочените съдебни решения — при достъпа на компетентните национални органи до лични данни, запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги.

Заключението на Генералния адвокат Henrik Saugmandsgaard Øe

В заключението си генералният адвокат най-напред констатира, че мярка като поисканата от съдебната полиция в настоящия случай представлява намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот и в правото на защита на личните данни. Според генералния адвокат обаче в решения Digital Rights и Tele2 Съдът е установил корелативна връзка между тежестта на установената намеса и сериозността на съображението, която я обосновава. Ето защо, за да се изисква на етапа на обосноваването на такава намеса да е налице "тежко престъпление", което прави възможно дерогирането на принципа на поверителност на електронните съобщения, е необходимо намесата да е сериозна. Според генералния адвокат в настоящия случай този основен елемент отсъства.

Генералният адвокат добавя, че естеството на разглежданата по настоящото дело намеса се отличава от намесите, които са предмет на горепосочените две съдебни решения. Мярката е целенасочена и предназначена да предостави възможност за достъп на компетентните органи за нуждите на наказателно разследване до данни, притежавани за търговски нужди от доставчици на услуга, и обхваща единствено самоличността (лично, фамилно име и евентуално адрес) на ограничена категория абонати или ползватели на конкретно средство за комуникация, т.е. лицата, чийто телефонен номер е бил активиран от мобилния телефон, кражбата на който се разследва, при това през ограничен период, а именно около 12 дни. Според генералния адвокат евентуалните вредоносни последици за лицата, за които се отнася разглежданото искане за достъп, едновременно са умерени и ясно очертани, тъй като поисканите данни не е предвидено да бъдат оповестявани на широката общественост и възможността за достъп, с която разполагат полицейските органи, се съпътства от процесуални гаранции, понеже е свързана със съдебен контрол. Ето защо намесата, произтичаща от предаването на тези данни за гражданското състояние, не се отличава с особена сериозност, защото при конкретните обстоятелства такива данни не засягат пряко и интензивно интимната сфера на личния живот на съответните лица.

Генералният адвокат посочва, че съгласно Директивата дерогирането на принципа на поверителност на електронните съобщения може да се обоснове с целта от общ интерес за превенция и преследване на престъпленията, без по друг начин да се уточнява естеството им. Следователно не е задължително престъпленията, които легитимират разглежданата ограничителна мярка, да могат да се окачествят като "тежки" по смисъла на решения Digital Rights и Tele2. По мнение на генералния адвокат само когато претърпяната намеса е особено сериозна, престъпленията, които могат да обосноват такава намеса, трябва също да бъдат особено тежки. Обратно, в случай на намеса, която не е сериозна (т.е. когато данните, чието предаване се иска, не засягат сериозно личния живот), дори престъпления, които не са особено тежки, могат да обосноват такава намеса (т.е. достъпа до поисканите данни).

Генералният адвокат приема по-специално, че правото на Съюза допуска възможността за компетентните органи да имат достъп до държаните от доставчици на електронни съобщителни услуги данни за идентификация, позволяващи да се издирят предполагаемите извършители на престъпление, което не е тежко. Оттук генералният адвокат стига до извода, че в светлината на Директивата мярката, поискана от съдебната полиция в настоящия случай, води до намеса в гарантираните от Директивата и Хартата основни права, която не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.

Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.

Материалът е препечатан от "Правен свят"

 

Оставете коментар