Нека бъдем грамотни! Правно, граматически и житейски... Избрана

Вторник, 14 Ноември 2017 09:51 Написана от  Публикувана в Акценти

В последните седмици в правното и медийно пространство се заговори за нови схеми, в дъното, на която стоят решения, постановени от “ad hock арбитражни съдилища”. Дали целта на тези схеми е източване на капитали, компрометиране на определени хора или цели гилдии

или нечий лични интереси предстои да разберем.
Но нека бъдем грамотни. На първо място нека бъдем правно грамотни. За всеки, прочел въпросните „решения” и претендиращ да е поне средно интелигентен, е ясно, че те не са писани от юристи, камо ли от арбитри. Освен с безброй правописни грешки, те са пълни с правни абсурди, на които би се смял и студент в първи курс. Защото тези решения, ако в същността си не бяха толкова страшни, всъщност са доста смешни и толкова нелепи, че трудно подлежат на правна квалификация. Въпреки това, обаче, с тях ще трябва да се заеме полицията, прокуратурата, както и компетентните държавни съдилища. С тях се заеха и медиите. Това само по себе си е похвално.
Но нека бъдем грамотни. Нека бъдем грамотни граматически. Не претендирам за изчерпателност, но репортажите и статиите, които видях и прочетох говореха за „решения на арбитража”. Нека не членуваме, където не трябва. Членуването говори, че арбитражът е един, конкретен, вече известен на зрителите/ читателите. А това не е така. В България работят над 40 институционални арбитража и тези решения не са постановени от нито един от тях. В случая става дума за ad hock арбитражи, ако изобщо може да се говори за арбитражи. Нека, тенденциозно членувайки една дума неправилно не поставяме под въпрос труда и името на множество високо квалифицирани арбитри в институционалните и ad hock арбитражи в България. Арбитражът е институция, функционираща от векове по цял свят. И в момента тенденцията в Европа и света е към разширяване компетентността на арбитражните съдилища и прехвърляне на все повече спорове към тях от държавните съдилища. А в България това е поредният случай, който следва да затвърди мнението на хората, че арбитражните съдилища са случайни образувания с предимно престъпни цели. Нещата следва да се наричат с истинските им имена. Въпросните „арбитражни решения” са чисто и просто измами, с които следва да се заемат компетентните за това органи. А едни правилно законово уредени и добре функционираши арбитражни съдилища само могат да спомогнат за функционирането на съдебната система и бизнеса в България.
И нека все пак бъдем житейски грамотни. Когато се е появила нова измама, тя следва да бъде разследвана и хората, които стоят в основата й, да понесат съответните наказания. Нека това не бъде повод да се хвърлят обвинения срещу стари опоненти, защото така е най-лесно и удобно. По този начин общественото внимание се отклонява от проблема и решаването му става практически невъзможно. Защото дори намекът, че виновните се търсят не там, където трябва, дава на истинските престъпници сигнал за безнаказаност.
Имаше един анекдот за човек, който отишъл на психиатър и му казал, че мисли, че под кревата му има духове, чудовища и тролове. Психиатърът му казал, че лечението ще отнеме време, но накрая те ще изчезнат. Човекът повече не се обадил. След време психиатърът го срещнал на улицата и го попитал как е. „Добре”, казал човекът. „Дърводелецът ме посъветва да отрежа краката на кревата.” Нека ние не подхождаме така. Нека извадим духовете, чудовищата и троловете изпод кревата. Нека ги разгледаме на светло.

Оставете коментар